Може би се чудите какво толкова има за анализиране на снимката. И сигурно щяхте да сте напълно прави в недоумението си, ако това не бяха хората, които в следващите четири години трябва да управляват Силистра, моя роден град. И то така, че той не само да премине успешно кризата, но и да привлече повече приходи – от инвестиции и туризъм. Не случайно 12 човека се бориха за кметското място в града тази година! Благодарение на стабилната основа, оставена от предишното управление, те биха надградили успехите бързо, блесвайки като вечерница на родния хоризонт. Или биха се сгромолясали с бързината на падаща скала в бездна. Всеки от тях – със своя визия за това как трябва да протече управлението на общината и нейните ресурси през следващия мандат. Докато хората избраха кмета, кметът пък избра своя екип от специалисти. 

 Аз пък казвам, че за да управляват успешно общината, важно е въпросните хора не само да са експерти в областите си, но и какви хора са всъщност те в чисто човешки план. В тази публикация не се наемам да коментирам работните им умения – това всеки ще прецени след време. Но със сигурност мога да ви запозная с информацията, която дават самите те за себе си съвсем несъзнателно – чрез невербалния език на тялото, който използват, и чрез средствата на физиогномиката – науката за лицето като огледало на човешката душевност и характер.

 Да започнем със снимката. Тя ме провокира с неподправеността си – авторът й успешно е хванал героите в характерни за тях пози, които издават не само притеснението им, но и някои други неща. В стресови ситуации човек не успява да контролира невербалния си език, ето защо те са и най-плодотворни за анализи. Нека започнем поред, отляво надясно:

 Най-вляво седи Мирослав Калинов (Директор дирекция „Финанси“), до него е Денка Михайлова (Заместник-кмет „Хуманитарни дейности“). Двамата изглежда реагират еднакво на стресовата ситуация, в която се намират (първата пресконференция на екипа). Разлистването на документацията пред тях говори, че те искат да се обосновават на конкретни факти, за да изграждат имидж на сериозни хора в очите на журналистите. Разбира се ситуацията може да се тълкува и като незнание на съответната материя и стремеж да не се изложат като покажат некомпетентността си наяве. От трета страна, разлистването говори за притеснение и протакване на отговора, удължаване времето за задаване на въпроса от страна на журналиста, за да чуят в каква точно посока насочва въпроса си той.  А всички знаем, че журналистите често насочват хората към желания отговор.
Не можем да пренебрегнем обаче факта, че двамата изглеждат най-спокойни от всички присъстващи и се стремят да работят ефективно в екип.

 В средата седи кметът – доктор Юлиян Найденов. Скритите зад стъклената чаша ръце издават почти толкова, колкото погледът му. Според  Алън  Пийз и Алън Гарнър, автори на култовата книга за социална психология „Езикът на тялото”, подобно скръстване на пръстите трябва да говори на седящия отсреща, че човекът, направил този жест, не е готов на компросмиси, склонен е да налага мнението си без да се съобразява с другите. Авторите открояват, че имаме ли такъв човек за работодател, трудно бихме се разбирали с него. Сами те го сочат за най-лошия вариант за шеф. Но нека погледнем очите му – загледан в някого, седящ отдясно (спрямо нас), това ясно говори, че той следи реакцията на важен за него човек, за да съобрази своята, или за да проконтролира неговата. Което пък води до извода, че кметът ни се чувства несигурен за това, което се случва около него или поне за някои от хората, с които ще работи.

 Да преминем обаче върху любимия ми тип хора, от които е явно  господин Ивелин Лозев (Заместник-кмет „Устройство на територията“). Вижте този поглед, насочен право към фотоапарата! Тези хора обичат да ги снимат и да са център на вниманието. А може би и да изглеждат добре на всяка снимка. Т.е. е суетен – но типично по мъжки. Този път тръгнах в обратен ред, та нека видим и ръцете. Поне са на масата, макар че с дланите надолу. Според гореспоменатите автори, това е знак за стремеж към ограничаване и надмощие над събеседника.

 За да не ме обвините в пристрастие, преминавам към езика на тялото на Николай Колев (Директор дирекция „Икономика“). От пръв поглед личи, че човекът се чувства спокоен в ситуацията дотолкова, че единствен той решава да отвори водата си и да отпие от нея по време на пресконференцията. Жестът може да има и други тълкувания - прави това, защото гълтото му е пресъхнало или се е стегнало от вътрешно напрежение, или за да „запълни времето”, не знаейки как да се държи и каква поза да заеме пред камерите. Тоест – не се притеснява, притеснява се от публичността, от това, което трябва да каже, или че не знае какво точно прави там. Не трябва да изключваме все пак възможността господин Колев просто да се е задавил!

 Дамата най-вдясно е Мирослава Червенкова (Началник на отдел „Връзки с обществеността и международно сътрудничество“). Тя също, изглежда, харесва обектива и се радва на публичните изяви (сигурно за това е оглавила точно този отдел), но нещото, което ме притеснява, е естествено позата на ръцете й – скрити, под масата.
Освен знак за притеснение, Алън Пийз и Алън Гарнър обясняват, че прикритите по този начин ръце говорят за прикритост в действията на човека, за нежелание нещата да бъдат „поставени на масата”, т.е. говорим за опасение от липса на прозрачност. Лошо, имайки предвид какъв отдел оглавява.

 Държа да спомена обаче, че това е само снимка – за по-конкретен анализ, коректно е да се следи повторяемостта на мимиките и жестовете, които правят, както и съчетанието им с други фактори – къде застават на публично място (не в заседателната зала), позата, която заемат,  как седят, какви дрехи носят и много други. И понеже това е невъзможно (поне за мен, тъй като физически не мога да съм на две места едновременно), нека разгледаме какво ще „кажат” лицата на героите ни според китайската физиогномика за техния характер. Това несъмнено ще допълни профила им.

  
 Започваме пак отляво надясно (за да няма сърдити).  В китайската физиогномика важи следното общо правило – тези части от лицето на човек, които изпъкват най-много,  са определящи за неговото минало, настояще и бъдеще. За този анализ ще се позовавам главно на книгата „Лицето като огледало” с автор Джийн Хейнър. Затова – ако нещо от написаното не ви хареса, моля сърдете се на авторите, не на мен за това, че съм приложила на практика прочетеното в книгите.

Погледнете произволно избрана от мен снимка на Мирослав Калинов – какво ви прави първо впечатление? Може би силно издадените брадичка и чело?! Според физиогномиката силната челюст означава силни убеждения, т.е. че човекът вярва в себе си и своите идеи. Челната кост пък показвала колко силно искаме да контролираме нещата. Колкото по-издадена е напред, толкова повече искаме да налагаме мнението си. Нека погледнем и линията на косата му – в неговия случай тя е знак за съзнание, способно на интуитивни решения. Дано в работата си обаче не разчита само на тях!
 
Денка Михайлова. Макар хармонично сложени, в лицето й се открояват няколко черти, характерни изцяло за нейната натура. Според физиогномиката тя е типичен представител на елемента „огън”. Закръгленият връх на носа й разкрива наслада от житейските удоволствия. Пълните бузи пък показват способността на човека да говори авторитетно и да казва от какво има нужда. А голямата брадичка разкрива силна интуиция и упоритост.

 
 Юлиян Найденов. Според китайската физиогномика всеки белег или неравност по лицето ни сигнализира житейски урок, който сме или предстои да преминем. Също са знак за силен емоционален ефект, който този урок е оказал върху нас. Ако се вгледате внимателно в лицето на г-н Найденов, ще забележите, че то е доста деформирано и несъразмерно от подобни деформации. Разбира се, това не означава нищо лошо по принцип.

Това, на което си заслужава да обърнем внимание, са устните – повдигнати нагоре в дясната част на лицето му и насочени по-надолу в лявата. В човешката физиология лявото полукълбо на мозъка контролира дясната половина на лицето и обратното – дясното полукълбо контролира – лявата половина. Също от физиологията трябва да ни е известно, че  лявото полукълбо управлява съзнанието, а дясното – емоциите. Изводите – ако разделим мисловно лицето на две равни половини, чертите на лявата част ще изразяват степента на емоционалност, а дясната – степента на съзнателно действие. Да погледнем пак снимката – повдигнатите устни в дясната половина на лицето му и по-отвореното дясно око говорят за надделяване на съзнанието над емоциите – т.е. от този човек не можем да очакваме емоционални решения (и като цяло емоции), а добре премислени действия, обвързани с рационални цели. Подобни хора премислят много добре думите си и след това изричат на глас. Внимавайте какво говорите пред тях, защото те много добре ще анализират думите ви и ще си направят нужните за тях изводи. Никога не говорят заради самото говорене.

Друг много характерен за него белег е хоризонталната черта на нивото на очите му, която се намира в началото на носа. Хоризонталната линия през назалния мост (пространството между веждите) обикновено означава промяна на около 40-годишна възраст, а подпухналите горни клепачи показват дарба за инвестиране и спестяване.Тесните устни пък говорят за липса на нужда да говори много-много.

Ивелин Лозев. Да продължим нататък – в лицето на господин Лозев откроявам най-вече областта около очите му, по-точно веждите, и носа му. Ликът му издава желание за пълноценен живот, бих казала дори желание да граби с шепи от благата му. Емоционалността не му е чужда, което пък сигурно доста улеснява общуването с него – нещо повече, сигурно разговорите с него дори биха били приятни. Ако се загледате внимателно, ще видите, че едната му вежда (дясната) е по-извита от лявата (която пък е заострена). Ето как физиогномиката тълкува това – в личния си живот той често действа прибързано (заострените вежди означават прибързаност в действията), а в деловия – хората работят леко с него. 

Китайската физиогномика учи, че ноздрите показват как влагаме парите си, но в действителност става дума не само за пари, а и за влагане на всякакъв друг вид енергия. В този смисъл, силно видимите ноздри говорят за свободно отдаване на пари и енергия. Казано с други думи, такъв човек е доверчив и склонен да се отддаде изцяло на даден проект, приемайки обаче думите на събеседника си (партньора) за „чиста монета”, което може да му изиграе лоша шега. Нискоразположените му уши пък говорят, че моментът на славата и признанието за него ще дойде на по-късен етап от живота.

Николай Колев. За съжаление не успях да намеря друга снимка на господин Колев. На тази чертите на лицето му не се виждат много ясн, но все пак някои основни се открояват – като широкия нос и веждите му, например. Да започнем отгоре-надолу. Хората с гъсти, дълги вежди са целеустремени, уверени, амбициозни, но също така склонни да са нетърпеливи, неудовлетворени, често  гневни. Тези вежди говорят също, че когато човекът е под стрес, лесно би действал импулсивно – например ще се развика на някого, който според него спъва напредъка на негов проект. Такива хора често искат да ръководят нещата и с готовност поемат отговорността и в трудни ситуации. Месестият нос пък издава, че човекът се чувства щастлив в материалния свят и обича своите удобства и удоволствия. Колекционерите и гастрономите често притежават тази черта.

 
Мирослава Червенкова. Чертите на лицето й за мен бяха леко объркващи, тъй като то не притежава конкретен уклон към някои от елементите на физиогномиката (огън, вода, земя, метал). Все пак мога да откроя няколко характерни – вежди, очи, нос, скули. Веждите й са заострени, което, както споменах в горните редове, е знак за прибързаност в действията. Очите й са по-присвити отколкото на останалите хора, което пък говори, че жената притежава по-скрита емоционална природа. Тесният назален мост (разстоянието между очите в началото на носа) показва по-малък прилив на енергия, което не е лош знак. Просто показва, че човекът трябва да съхранява силите си и да „презарежда” с енергия тялото си по-често от другите. Леката гърбица на носа показва нуждата на човека да командва, а извитият надолу нос – проницателност. Тя може да се изразява по различни начини – от това стратегически човекът да изпъква на работното място, до това – да отгатва скритите подбуди на другите. Изпъкналите скули пък разкриват, че успехът и признанието за нея ще дойдат на средна възраст, в 30-те или най-късно началото на 40-те години от живота й.

 С този анализ, разбира се, не претендирам нито за изчерпателност на темата, нито за стопроцентова истинност. Разчитам обаче на непринудеността на снимката и образите на нея – всеки, хванат в характерна поза за него, когато е притеснен. А, пак казвам, в такива ситуации човек издава много повече информация с тялото си, отколкото с думите.  И съм сигурна, че много от вас, които са се срещали поне веднъж с тези хора, някак интуитивно усещат това – или човекът не им допада, или пък им харесва. Тази интуиция, според мен, има своето обяснение. Ние го наричаме интуиция, но всъщност е езикът на тялото и „сигналите”, които то изпраща и приема. Все пак, животът е низ от интерпретации.