Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2011 16:53 - Френдшип рикуест? Уай нот ..
Автор: oursun Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1827 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 18.11.2011 16:57


Стремежът ни към приятелството е физически обусловен от чисто първичната ни нужда като живи същества да поддържаме контакт със себеподобни. Не случайно една от култовите книги на психолога Елиът Арънсън е озаглавена „Човекът – социално животно”. Признавам си, че не съм чела книгата, но имам огромното желание да го направя. Дотогава обаче бих искала да споделя своите възгледи относно социалната същност на хората, преди мнението на един преуспял психолог да успее да повлияе на моето.

Приятел наричаме не само човекът, който ни е другар, с когото прекарваме приятно времето заедно, или пък този, който е до нас в трудни моменти. Думата „приятел” може да означава и интимен партньор. Във всичките си значения обаче думата носи главно послание за физическа близост с някого. Точно тук идва разковничето на проблема – физическото присъствие в днешно време все повече бива заменяно от виртуалното. Ще кажете – не е така, аз имам много приятели. Даже много повече от преди, именно заради компютъра ми!

Да, бих допълнила, и заради телефона ти, и заради таблета ...

Ясно е, че няма как – ако искаме да сме актуални, трябва да използваме всички улеснения на техниката. Не казвам, че не трябва – напротив! Това е един прекрасен начин да поддържаш връзка с хората, с които те среща съдбата, но които са далеч от теб в определен момент. В крайна сметка с такава цял е бил измислен интернетът, нали?

Обаче какво се получава – да започнем отдалече – с колегите. В офиса, където работя, общуването лице в лице отдавна не е предпочитан метод за обмяна на информация. Нищо че седим на съседни бюра, нищо че сме един срещу друг – предпочитаният канал за комуникация е Скайп. Да подхвана и същинския проблем – приятелството. Така наречените ни „приятели”, с които в определени моменти сме били много близки, с които сме празнували рождени дни и сме споделяли неволите си, тези същите ги виждаме все по-често в Скайп и Фейсбук, отколкото в университета или на кафе. И да отидеш на кафе, ще забележиш, че всяко кафене има безжичен интернет, а всеки втори човек седи пред отворен лаптоп. Нещата започват да стават трагични – „приятелите” ти вече не идват на рождените ти дни, намирайки си оправдания, но всички те честитят празника на стената ти във Фейсбук. Всъщност помниш ли кога е рожденият ден на най-добрия ти приятел? Няма проблем – Фейсбук знае ...

Това приятелство ли е? Ако е, значи аз съм консервативномислещ млад човек, израстнал волно според времето си (което безвъзвратно е отминало), тичайки свободно по улиците на квартала с приятелите си, със същите тези, с които сега и аз поддържам връзка само във Фейсбук ... Още пазя снимките си от училище  - колко хубаво изкарвахме целия клас в междучасията, как се смеехме, гонехме из коридорите с водни пистолети, как шуреехме, а за сериозните неща бяхме единни. На това казвам аз приятели и съм сигурна, че всеки един от вас крие такъв спомен. А някакъв толкова емоционален спомен от Фейсбук имате ли? Може би първата реколта, събрана от Фармвил, или снимката на първото дете на твоя много добра приятелка?

Модерните технологии са създадени, за да улесняват общуването помежду ни. И ние трябва максимално да се възползваме от тях, защото такова е времето, в което живеем. Лично аз се радвам, че те съществуват. Как иначе щях да се чувам с родителите си, които живеят на 200 километра от мен? НО трябва да знаем кога да ги използваме и кога – не. Докато инстинктите ни са живи, приятелството ще се нуждае от доказване чрез физическо присъствие. Много бих искала когато ми е тъжно, да има кой да ме утеши и прегърне, а не да ми праща нарисувани гушкащи мечета в Скайп.  Разбира се, това е само едно мнение по тази толкова обширна тема!

 



Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг

1. анонимен - за технологиите
12.12.2011 18:45
Технологиите направиха много, за да има повече начини да бъдем приятели, но производството на човечност не е технологичен проблем. Мотивацията за човечност е също толкова физическа, колкото и стремежите ни за контакт. И как обаче да намерим "физиката" на тази мотивация? Видно е че сме отличници по търсена на кусури, по разпознаване на поводи за излъчване на негативна енергия - ежедневито дава много видими знаци за това - едни правят от тези знаци новини, други ги земат като пример за поведение, трети - като механизъм за самозащита. А къде може да прочете човек - как да се мотивира да е по-човечен, как от тупкането на сърцето, което не е волеви процес да "прозиведе" воля за сърдечност? Това искам да разбера ... години наред :)
цитирай
2. zaw12929 - Всичко си има време, място. . Про...
13.12.2011 10:42
Всичко си има време, място.. Продължаваите!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: oursun
Категория: Забавление
Прочетен: 44198
Постинги: 8
Коментари: 10
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031